В широк смисъл, "амфотерно повърхностно активно вещество" е сборен термин, обхващащ както по-тесните дефиниции на "амфотерно повърхностно активно вещество" и "амфотерно йонно повърхностно активно вещество", отнасящи се до повърхностноактивни вещества, чиято молекулна структура едновременно притежава две или повече хидрофилни групи: анионни, катионни и нейонни. Амфотерните повърхностноактивни вещества конкретно се отнасят до повърхностноактивни вещества, чиято молекулна структура съдържа един или повече центрове с положителен и отрицателен заряд (или диполни центрове), свързани чрез свързващи вериги (въглеводородни вериги, флуоровъглеродни вериги и др.).
Това е леко повърхностно активно вещество. За разлика от единичните анионни или катионни повърхностноактивни вещества, амфотерните повърхностноактивни молекули притежават както киселинни, така и основни групи в единия край на молекулата. Киселинната група е предимно карбоксилна, сулфонова киселина или фосфатна група, докато основната група е амино или кватернерна амониева група. Те могат да се смесват с анионни и нейонни повърхностноактивни вещества и са устойчиви на киселини, основи, соли и соли на алкалоземни метали.
Лецитинът в яйчните жълтъци е естествено амфотерно повърхностно активно вещество. Понастоящем често използваните синтетични амфотерни повърхностноактивни вещества имат най-вече група на карбоксилна киселина като своя анионна част, като някои имат група на сулфонова киселина. Повечето от тези повърхностноактивни вещества имат катионни части, които са амини или кватернерни амониеви соли. Тези с аминови соли, образуващи катионните части, се наричат аминокиселинен тип; тези с кватернерни амониеви соли, образуващи катионните части, се наричат бетаинов тип.
И трите вида повърхностно активни вещества се разграждат лесно при аеробни условия, докато амид бетаинът и амфотерните имидазолини все още лесно се разграждат при анаеробни условия. Проучванията за токсичност върху Cyclocaria paliurus и Daphnia magna показват, че половин-максималните инхибиторни концентрации (EC50) и на трите вида повърхностноактивни вещества са по-високи от 5 mg/L. EC50 на амфотерни имидазолинови повърхностноактивни вещества е в диапазона от 20 mg/L до 200 mg/L, което показва по-ниска токсичност за водни организми.
